Едни от най разпространените растения в градините, са розите. Цветя, храсти, цветни храсти, както и да ги наричаме , те си остават най желаните представители на растителния свят в опитомените пространства . Тяхното разнообразие е неизчерпаемо.
От ниски малки храстчета, високи едва няколко сантиметра, до огромни цъфтящи храсти.
За цветовото разнообразие даже не смея да споменавам. Сигурно няма земен цвят, който да не е отразен в тези великолепни царствени прекрасници. Аромата им в пролетно летните градини трудно би се сравнил с аромата на всяко друго цъфтящо растение. Розовият остава ненадминат. Още древните поети са възпяли розите и са ги обявили за царици в цветния свят.
В днешната статия ще очертая основите в отглеждането на розовите храсти. Ако сте решили да отглеждате рози, имате два варианта. Да засадите готови вкоренени рози или сами да си направите нови растения от резници. Първият вариант е по бърз.
В смисъл, че засаждате готово растение. При втория вариант губите една година до получаване на ново растение. Но пък, ако видите или си намерите роза, която да ви впечатли силно, растението , от което си направите резник, ще е напълно идентично с майчиното. Аз лично сама си размножавам рози, които са ме впечатлили. Самото засаждане е лесно. Правите дупка за засаждане, но малко по голяма, в която да насипете качествена почва или добре угнил оборски тор, размесен с почвата от изкопаната дупка. Поставяте новото растение така, че кореновата шийка да остане върху самата почвена повърхност. Ако садите резник, над почвата остават три до пет пъпки. А корена трябва да е на достатъчна дълбочина, че да не изсъхне дори при леко засушаване. Уплътнявате внимателно почвата, като правите,, кладенче,, с цел, когато поливате, водата да не изтича в страни от засаденото растение.
А и влагата около него ще се запази по дълго време. Ако нямате възможност за редовно поливане, може да мулчирате около розите. Аз ползвам градинско фолио, което покривам с дървесен чипс в подходящ цвят.
Засаждането обикновено се прави през пролетта. След като видимо розите са започнали да се развиват и да нарастват, може да започнете внимателно да торите. Обикновено през ранните летни месеци-юни, юли, се тори с комбинирани торове през корена. Така, преди есента, розите ще са достатъчно пораснали и здрави, за да преживеят студения период от годината.
Поливане на розите. Това са растения, които издържат на умерено засушаване и сравнително високи температури. Но съвсем без поливане няма да има изобилен цъфтеж. За това, ако годината е предимно суха, предвидете поливане. Има и обратния случай. От прекалено много валежи, розите да страдат. През 2014 та година, лятото, имаше период в който валежите бяха повече от обилни. В един от обектите ни, голяма част от розите там, буквално се удавиха. Трябваше ни доста време, за да ги възстановим.
Относно подрязването на розите. То се съобразява с вида на розите. Дали са ниски или средно високи храсти, катерливи, до стена, арка и т.н.
Храстовидните се подрязват сравнително лесно.
За начало се отстраняват най старите, изсъхналите, криви, болни клонки. Розовия храст се оформя така че да има достатъчто място за новия подраст. Оставят се зрели и полузрели разклонения, като се съкращават до три до пет пъпки. Най старите, дебели и силно вдървесинели разклонения може да се подрежат така, че да дадат начало на изцяло нов подраст. Това е подмладяващата резитба.
Ако розите са до ограда, ги подрязвате така че да ги намалите във височина с до една трета и отново отстранявате стари, криви, болни клонки. Разреждате също, за да остане място за нов подраст.
Обикновено се подрязва ниско преди последната пъпка. Така от нея ще изникне нов подраст, като в повечето случаи и се разклонява.
При арките подрязвате така че основните стъбла да,, лежат,, върху металната конструкция, а разклоненията излизащи извън нея съкращавате до три до пет пъпки.
Има катерливи рози, които,, търсят,, места за които да се захванат. Обикновено са изобилно цъфтящи с малки, дребни цветчета. Клонките им са много нежни. Тях може да прикрепите към стени с конопени въженца. Когато прецъфтят просто изрязвате буйните цветоноси, а на есен съкращаване до една трета от дължината им.
През лятото също се правят резитби. С цел, цъфтежа да продължи. Максимално дълго. Изрязват се прецъфтелите цветове като се съкращават и част от самите носещи клонки. Така, че няма да се допусне прерастване на розовия храст.
Розите започват да цъфтят рано когато са на слънчеви ,заветни места. Студените течения не им понасят. Обикновено изобилният цъфтеж е от края на април, за различните видове, май, юни,до началото на юли. Следва почивка. Пак цъфтят, но с напредване на времето и започване на големите летни горещини, цъфтежа намалява. Като при някои сортове може напълно да спре до есенното захлаждане. Затова пък, при мека зима може да цъфтят и през декември.
Като цяло розите не са трудни за отглеждане растения. Е, има сортове, които са податливи на болести и неприятели, но ако забележите проблемите в самото им начало, лесно може да ги преодолеете с подходящите растително защитни препарати.
В ПАМЕТ НА МАЙКА МИ
Аграрен инженер Антоанета Великова
