При резитбата на розите се спазват следните правила: резитбата се прави винаги до външна пъпка. В зависимост от начина на използване на розите се прави дълга- когато клоните остават дълги; средна когато клонките се оставят на 5-6  пъпки и къса резитба, когато се оставят 2-3 пъпки на клонка. При дългата резитба се получават многобройни и дребни цветове, при късата цветовете са едри. Всички слабо развити и скъсени клонки се премахват, както и старите клони. Оставят се младите и силно развити клони. Последните се режат на две три пъпки. От тях ще  се развият бъдещите рамене на храста.

Правилото е основната резитба на розите да се прави на пролет рано, веднага след отгрибването им и набъбването на пъпките.

Резитба на влечащи рози: почистват се слабите и слаборазвитите клонки. При поддържане на височина на розата 2 и повече метра, всички разклонения до основата се премахват. По този начин се образува едно мощно стъбло, готово да изхрани връхните разклонения. Такъв вид рози са подходящи за перголи.

При високостъблените рози е задължително прореждането на короната  и почистването на слабите и засъхнали клонки. Периодично се изрязват застарелите клони за поддържане на короната в добро състояние.

Миниатюрните рози се характеризират с малкия си размер, дребните цветове и гъстата корона. През пролетта се почистват вътрешните скъсени клонки за просветляване на храста. Прави се къса резитба при сортове с ниски  и средни храсти. При по-високи         и силни храсти се прави дълга резитба над 4-та или 5-та пъпка.